Хората използваме куркума от близо 4000 години. Използва се като оцветител, готварска подправка и за медицински цели от хилядолетия, като санскритските трактати за употребата на подправката датират от древна Индия. Името куркума произхожда от латински от terra merita (заслужена земя), поради златистия си цвят на земния корен. Подправката идва от растението Curcuma longa, вид от семейство джинджифил. Отглежда се за стъблото, което се изсушава и смила на жълт прах с горчиво-сладкия вкус, който познаваме и обичаме.
Основният компонент в куркумата, който е събрал внимание, е куркуминът, вид полифенол с лечебни свойства, като има данни за ползи при възпалителни състояния, дегенеративни очни заболявания и дори метаболитен синдром. Полифенолите са растителни метаболити, помагащи на растението да се защитава срещу UV лъчи, насекоми, бактерии и дори вируси. Те допринасят за горчивината, киселинността, цвета, вкуса и окислителната способност на храната.
Полифеноли като куркумин са придобили популярност, тъй като епидемиологичните проучвания многократно показват, че богата на полифенол диета може да има противовъзпалителни ползи, за ограничаване на маркерите на оксидативен стрес в кръвта, като влияе върху активността на ензимите, които неутрализират свободните радикали. Възпалението е сложен набор от реакции, които възникват във всяка тъкан в отговор на дразнещи стимули вътре или извън тази тъкан. Целта е да се защити тъканта и да се елиминира първоначалната причина за увреждане на клетките, но продължителното, нелекувано възпаление може да доведе до повече тъканни увреждания от очакваното. За да се създаде този път, сигналните молекули се създават и освобождават от клетките, което води до непрекъснат цикъл на създаване на повече възпалителни клетки и молекули, което означава повече възпаление. В много проучвания е доказано, че куркуминът блокира тези клетъчни сигнали, като по този начин поддържа броя на възпалителните протеини и клетки. В много от тези проучвания обаче изследователите са установили, че куркуминът има лоша бионаличност. Така че, погълнат, той се абсорбира лошо от стомашно-чревния тракт, метаболизира се и елиминира бързо от тялото.
Използването на куркумин в богати на лецитин храни, като яйца, растителни масла и кисело мляко, може да помогне за увеличаване на усвояването му в червата. Изследвания, комбиниращи куркумин с пиперин, естествен компонент на черния пипер, показват 20-кратно увеличение на концентрацията на куркумин, тъй като пиперинът забавя метаболизма на куркумина.
Куркуминът е признат за безопасно съединение от Американската администрация по храните и лекарствата (FDA). Максималната препоръчителна дневна доза варира от прием от 3 mg / kg до 4-10 грама на ден. Към днешна дата няма доказателства, които да демонстрират дългосрочни последици от продължителната употреба на куркумин, тъй като повечето проучвания, използващи екстракта, варират от 1 до 3 месеца. Въпреки, че не са докладвани сериозни неблагоприятни ефекти при употребата на куркумин, някои от нежеланите реакции могат да включват диария, главоболие, обрив и жълто изпражнение.
Като цяло, куркуминът има ефект като алтернативно вещество и може да помогне за поддържане на здравато, особено при наличие на дегенеративни и възпалителни процеси. Той е и добра подправка, която добавя освежаващ вкус и цвят към храната, особено пилешкото и зеленчуците. В комбинация с плодове, постно месо и здравословни мазнини, вашата диета ще бъде пълна с полифеноли.
Не забравяйте, че ако решите да започнете да приемате някаква хранителна добавка, винаги се консултирайте с лекар или фармацевт и не забравяйте да прочетете етикета на продукта, за да определите количеството куркумин, което ще консумирате.
